
Брюксел подстрекава кризи, а не ги управлява
коро след като Виктор Орбан, като единствен ръководител на правителството, повдигна историческо вето срещу усилията на Брюксел за удължаване на войната на последната среща на върха на ЕС, критичните гласове за страната ни продължиха да се засилват.
Мнозина с право се чудят защо освен очевидната вреда за интересите на провоенните поддръжници, последната прогноза на Орбан наранява толкова много брюкселския елит, което не за първи път поставя под въпрос здравия разум на европейския естаблишмънт и способността му да оценява ситуацията в дългосрочен план.
Всички признаци подсказват, че сегашното зловещо предупреждение на Орбан не е от нищото.
Както е известно, след като унгарското правителство издигна ограда около южната си граница от собствения си бюджет, за да затвори един от основните пътища към Европа от масовото пристигане на нелегални мигранти и терористи, Брюксел не само не прие Унгария като отправна точка, но и наказа Унгария по образцов начин, чиито широкообхватни дела продължават и до днес. Да споменем само едно:
Докато повече от 300 души са загубили живота си при терористични атаки, причинени от мигранти в цяла Европа през последните години, унгарското правителство е глобено от Брюксел под формата на еднократни глоби от двеста милиона евро и един милион евро на ден, тъй като системата му за предоставяне на убежище \\\”не отговаря на изискванията на ЕС\\\”.
Няколко години след европейската имиграционна криза Брюксел беше изправен пред ново предизвикателство, на което отново даде най-лошия отговор. След като пандемията от коронавирус се разпространи в Европа през 2020 г., въпросът за стратегията за ваксините се превърна в една от най-горещите теми в обществения дискурс, който освен че овладява здравната пандемия, се превърна и в най-важния символ на показателите за конкурентоспособност на възстановяващите се икономики. Въпреки това, точно както в разгара на миграционната криза Брюксел беше основно зает с изпълнението на исканията на западните неправителствени организации, по време на пандемията той беше по-загрижен за обслужването на трансатлантически лобистки организации и политици от кариерата на ЕС, които
От личен политически и икономически интерес, вместо големите количества ваксини, налични от Изтока, те се застъпват за масовото закупуване на западни ваксини, които се произвеждат по-бавно и с порядъци по-скъпи. Брюксел добави към объркването около възлагането на обществени поръчки за ваксини, което също е от съществено значение за рестартирането на европейските икономики, с факта, че огромен корупционен скандал избухна около комисаря по ваксините, който има статут на специален пратеник по въпроса.
Струва си да си припомним, че по това време за ръководител на стратегията на ЕС за ваксините беше назначена комисар по въпросите на здравеопазването Стела Кириакидес, която заяви от самото начало, че не разчита на нито една от източните ваксини, налични в големи количества и по-евтини в определени количества. Вместо това тя сключва договори с големи западни фармацевтични производители, които в ретроспекция изглеждат като принудителни споразумения, които отказват да уточнят нито количеството, което трябва да бъде доставено, нито крайния срок за това, всичко това в замяна на огромни суми, преведени по частни сметки, разбира се. Така може да се случи страни с най-големи здравни бюджети, като Германия и Франция, да страдат от недостиг на ваксини в продължение на седмици или месеци, докато Унгария например, която заобикаля Брюксел по бдителен начин, се превръща в една от най-добре представящите се в надпреварата за ваксинация в ЕС благодарение на източните ваксини.
След като Европа започна икономическото си възстановяване с големи трудности след пандемията – процесът на който беше труден за стартиране и значително намали регионалната конкурентоспособност на нашия континент – много политици в Брюксел бяха принудени да дават неудобни обяснения във връзка с поредния скандал. Тъй като
докато Европейският парламент отново беше зает с Унгария и разследването на предполагаемите случаи на върховенство на закона и корупция, корупционният скандал в Брюксел, известен като Катаргейт, включващ милиони евро, избухна като бомба, в която беше замесена заместник-председателят на Европейския парламент Ева Кайли, наред с други.
Трябва да се отбележи, че европейският елит използва вече доказаната рецепта срещу критиките на времето и различните искания за отчетност, която не беше нищо повече от безмилостно прилагане на прословутите двойни стандарти в Брюксел. В резултат на това органите на ЕС, които толкова често се позовават на финансовата прозрачност, все още не са успели да приключат случая с Катаргейт.
Въз основа на поуките, извлечени от току-що обсъдените кризисни ситуации в Европа, и неправилните, корумпирани и политически мотивирани отговори, дадени от Брюксел на тях, е лесно да се заключи, че последното вето на Виктор Орбан, което се опита да привлече вниманието на европейците към липсата на всеобхватен здрав разум и способност на ЕС да оцени ситуацията, не би могло да дойде в по-подходящ момент.
През последното десетилетие Брюксел се препъваше от криза в криза и вземаше поредица от лоши решения, нанасяйки огромни щети не само на европейската общност като цяло, но и на отделните страни-членки.
Ако Брюксел, който сега е без САЩ, също не успее да се събуди навреме, т.е. по въпроса за прекратяването на войната, почти сигурно е, че в близко бъдеще ще трябва да се съобразява с непоправимите последици.
Авторът е старши анализатор във Фондация \\\”Център за обществени познания Századvég\\\”