Доверието в германския политически елит не просто намалява – то се срива. Фридрих Мерц, който е готов да стане следващият канцлер на Германия, постигна забележителния подвиг да бъде наречен лъжец, преди дори да бъде официално назначен от парламента.
Скорошно проучване дава осъдително обвинение за политическите му маневри: 73% от анкетираните, включително 44% от собствените му поддръжници на ХДС, смятат, че той е измамил избирателите. В Източна Германия цели местни асоциации на ХДС напуснаха партията, като писмото за оставка на една група отразява суровото настроение: \\\”Чувстваме се предадени от вас и гледаме на бъдещето на Германия с още по-голям трепет, отколкото по време на предишната коалиция\\\”.
Това ниво на разочарование е безпрецедентно в следвоенната германска политика. Тя произтича от технократски стил на управление, който е фундаментално фалирал – лишен от визия и принципи и воден от една единствена мания: да потиска популистките предизвикателства.
Да се нарече Мерц лъжец може да изглежда грубо, защото в действителност той никога не е крил авторитарната си антипопулистка позиция. Въпреки че се представя като бунтовник срещу статуквото, противопоставяйки се на зелено-левия консенсус, който управлява страната толкова зле през последните години, той последователно се ангажира с изключването на дяснопопулистката АзГ.
Миналия октомври той нагло заяви: \\\”В Германия вече няма ляво мнозинство, а теоретично дясноцентристко мнозинство. Но ние казваме съвсем ясно: няма да си сътрудничим с АзГ. Ако искате промяна на курса, трябва да гласувате за ХДС и ХСС\\\”.
Не е изненадващо, че този стратегически опит да се спечелят обратно недоволните популистки гласоподаватели, като обеща изключването им, се обърна зрелищно. На изборите през февруари ХДС на Мерц се класира на първо място с оскъдните 28,5% от гласовете, докато \\\”омразната\\\” АзГ удвои дела си до 20%. Вместо да си осигури комфортно мнозинство, Мерц отчаяно търси коалиционен партньор. Спазвайки предишното си обещание да изключи всякакво сътрудничество с АзГ, Мерц бързо обяви коалиция с ГСДП – бившата управляваща партия, която загуби изборите толкова зрелищно.
Оттогава политическите му маневри разкриха рязко разминаване между предизборните обещания и следизборните реалности. По време на кампанията той обеща \\\”180-градусов завой\\\” в политиката за предоставяне на убежище и постоянен граничен контрол в отговор на поредица от смъртоносни нападения, много от които извършени от отхвърлени търсещи убежище. Но почти веднага след изборите реториката му се промени драстично: \\\”Никой от нас не говори за затваряне на границите. Никой! Дори ако това може би е било твърдено понякога по време на предизборната кампания. Но никой от нас не иска да затваря границите\\\”, разтръби той.
Когато се сблъсква с възможността да е подвел гласоподавателите, Мерц прибягва до семантична гимнастика. Проверителите на факти се втурнаха да го защитят, твърдейки, че той само е обещал да \\\”подсигури\\\” германската граница, а не да я \\\”затвори\\\” – разграничение, което не е направило много за потушаване на нарастващото разочарование на гласоподавателите.
Истинската дълбочина на политическата целесъобразност на Мерц се разкрива в подхода му към отбраната и дълговата реформа. По време на предизборната кампания той се позиционира като твърд защитник на фискалните ограничения и на конституционната \\\”дългова спирачка\\\” на Германия. През февруари, точно след изборите, той все пак заяви категорично: \\\”Не може да става и дума, че ще реформираме дълговата спирачка в близко бъдеще\\\”. Въпреки това в началото на март той прокара закон за заем на милиарди, за да укрепи разпадащата се инфраструктура на Германия и нейната проваляща се армия, използвайки стратегия, която повдигна сериозни въпроси за разбирането му за демократичното представителство.
Тактическата му маневра е пресметната и противоречива. Знаейки, че \\\”Алтернатива за Германия\\\” и Лявата партия ще се противопоставят на плановете му, Мерц избра да ускори гласуването през отиващия си парламент, преди новият парламент да се събере на 25 март. Резултатът беше законодателна хитрост: депутатите, които бяха загубили електорална подкрепа, можеха да вземат решение за широкообхватни промени, докато новоизбраните представители бяха изключени по бързата процедура.
В желанието си да спечели подкрепата на Зелените – от която се нуждае и за мнозинството си от две трети – за реформиране на дълговата спирачка, Мерц отива още по-далеч. Той се съгласи да отпусне милиарди за климатичен фонд и прокара ангажимент да направи Германия въглеродно неутрална до 2045 г., като затвърди целта в конституцията.
Всичко това се подиграва с желанието на гласоподавателите за промяна. Подходът на Мерц също не е лишен от историческа ирония. Споровете за дълговата спирачка преди това доведоха до колапса на презираната коалиция, водена от Олаф Шолц (ГСДП). През есента на 2023 г. най-висшият съд на Германия блокира опитите за заобикаляне на спирачката и използване на спешни средства за COVID-19, за да запълни бюджетните дупки – решение, което Мерц и неговият ХДС ентусиазирано подкрепиха по това време.
Стана много ясно, че Мерц ще направи всичко, за да запази старото статукво. Той не е силата за промяна, на която мнозина се надяваха. Задоволяването на потенциалния му коалиционен партньор има предимство пред задоволяването на волята на гласоподавателите – дори волята на собствените му избиратели на ХДС.
В икономическо отношение Мерц разчита на стимулите за нов дълг. Той се надява, че ще има значителни финансови инвестиции, които ще стимулират германската икономика. Той може също така да спекулира, че гневът на избирателите ще се разсее преди следващия изборен цикъл. Като се има предвид, че много от проблемите на Германия всъщност са структурни, е повече от съмнително, че тази стратегия ще успее.
Но по-широките последици са най-тревожни. Германският естаблишмънт изглежда е достигнал точка, в която в стремежа си да се бори с популизма поддържането на фасадата на демократична реакция вече дори не се счита за необходимо. Остава въпросът: Докъде ще стигнат те, за да маргинализират и да се борят с популистките настроения?
