Вот на недоверие в Сърбия: последна пречка пред предсрочните избори

Искането за вот на недоверие беше внесено първоначално на 13 февруари от 62 опозиционни депутати заради т.нар. афера «Генерален щаб». Според вносителите съществуват сериозни съмнения за участие на представители на правителството в случая, както и за бездействие от страна на премиера Джуро Мацут. Опозицията твърди, че кабинетът не е предприел необходимите мерки за изясняване на обстоятелствата и за установяване на политическа отговорност.

Случаят е свързан с решение на правителството да отнеме статута на културно наследство на две сгради на бившия Генерален щаб на югославската армия в Белград — ход, който според критиците е трябвало да разчисти пътя за изграждането на хотел от компанията на Джаред Кушнър, зет на президента на САЩ Доналд Тръмп. Към предложението за вот на недоверие е добавен и въпросът за наказателното производство срещу министъра на културата Никола Селакович.

Двумесечно забавяне заради липса на кворум

Процедурата по разглеждането на вота обаче беше забавена с повече от два месеца. Председателят на сръбския парламент Ана Бърнабич насрочи първото заседание по темата за 15 април, но то не се състоя заради липса на необходимия кворум. Депутатите от управляващото мнозинство тогава отказаха да осигурят присъствие, което доведе до прекратяване на заседанието.

• Опитът за провеждане на дебата беше повтарян, но и вторият опит на 16 април отново пропадна поради липса на достатъчно народни представители в залата.
• След проваления опит Бърнабич заяви, че опозицията не е успяла да събере достатъчно депутати за провеждането на дебат, посочвайки, че от 62-мата подписали предложението в залата са присъствали само 44.

Впоследствие управляващото мнозинство промени позицията си и заяви, че ще осигури условия за провеждане на заседанието. Бърнабич обясни, че управляващата коалиция ще позволи дебата, за да стане ясно дали парламентът продължава да има доверие към правителството на Мацут.

Ново заседание с осигурен кворум

Настоящото извънредно заседание беше свикано след ново искане, подкрепено от 109 депутати. В залата беше осигурен кворум — присъстваха над 180 народни представители, а на заседанието присъстваха и премиерът Джуро Мацут, както и членовете на неговия кабинет.

Въпреки политическия натиск върху правителството, председателят на парламента Бърнабич заяви, че няма голяма вероятност вотът да бъде успешен. По думите ѝ управляващото мнозинство продължава да подкрепя кабинета и ще покаже това при гласуването.

От управляващата парламентарна група също заявиха, че правителството разполага с необходимото мнозинство. Ръководителят на групата Миленко Йованов посочи още през април, че управляващите ще осигурят кворум и ще позволят провеждането на дебат, въпреки че според него резултатът от гласуването е предварително ясен.

Какво следва при отхвърляне или приемане на вота

Ако парламентът отхвърли вота на недоверие, правителството на Джуро Мацут ще продължи своя мандат. При приемане на предложението или при оставка на премиера започва 30-дневен срок, в който трябва да бъде избран нов кабинет. Ако това не се случи, Народното събрание ще бъде разпуснато и ще бъдат насрочени предсрочни парламентарни избори.

До приключването на процедурата по вота на недоверие обаче не могат да бъдат обявени предсрочни избори — сръбското законодателство не позволява на кабинета да поиска разпускане на парламента от президента, докато въпросът за доверието не бъде окончателно решен. Именно затова настоящото заседание на практика се възприема като последната формална пречка пред обявяването на нови избори, а не като реален опит за сваляне на кабинета.

Президентът Александър Вучич вече заяви, че парламентарни избори може да се проведат през октомври или ноември, ако политическата ситуация доведе до разпускане на парламента, а указ за насрочването им се очаква през септември или началото на октомври.

Политически контекст

Вотът на недоверие се разглежда като пореден тест за стабилността на управляващото мнозинство в Сърбия. Опозицията използва случая, за да засили натиска върху правителството и да поиска отговори по аферата «Генерален щаб», докато управляващите определят инициативата като политически ход без реални шансове за успех.

«Формално инициативата принадлежи на опозицията, но в момента разглеждането ѝ е изгодно преди всичко за самото правителство», отбелязват анализатори, посочвайки, че заседанието на практика бележи официалния старт на предизборната кампания.

Вотът идва на фона на вече обявените намерения на Вучич да се върне на премиерския пост, тъй като вторият му президентски мандат е към края си и няма право на трети. Редица анализатори го сравняват с руския президент Владимир Путин, който в миналото също заемаше премиерски пост и упражняваше реалната власт.

Продължаващото обществено напрежение

В Сърбия не стихва и напрежението, породено от трагедията, случила се в Нови Сад на 1 ноември 2024 г., когато навесът на гарата се срути и отне 16 живота. Трагедията отприщи вълна на недоволство към Александър Вучич, тъй като корумпираният му режим е отговорен за некачествения ремонт на козирката.

• Оттогава насам Сърбия е залята от вълна от антиправителствени протести, настояващи за парламентарни избори.
• Многохилядните демонстрации станаха сцена, на която често се виждат сцени на полицейско насилие срещу управляващите.
• Стигна се до там, че на 15 март срещу протестиращите беше употребено звуково оръдие.

Именно тези протести доведоха до оставката на предишния премиер Милош Вучевич в началото на 2025 г. и до избора на Джуро Мацут — ендокринолог и политически новак — за нов министър-председател, който встъпи в длъжност на 16 април 2025 г. с гласовете на 153 депутати при 46 «против».