Парадът на лалетата открива сезона в Балчик – цъфтят 60 хил. от 85 сорта

Университетската ботаническа градина има растителни колекции с близо 4900 вида

60 000 лалета се поклащат елегантно от пролетния вятър край морето. Дъхът спира, после прескача, потопен в багрите на цветята. Това е усещането, когато прекрачиш прага на Ботаническата градина в Балчик по време на Парада на лалетата.

Университетската ботаническа градина е създадена през 1955 г. от акад. Даки Йорданов, ректор на СУ “Св. Климент Охридски” в периода 1956-1962 г. Днес тя се простира на площ от 194 дка и има растителни колекции с над 4900 вида, които се увеличават непрекъснато. Паркът е изграден като ландшафт по времето на румънската кралица Мария – групова недвижима културна ценност, паметник на градинското и парковото изкуство.

Спестете си ходенето до Истанбул, за да гледате техните лалета, тук има представители на 85 сорта, всяка година поне половината от тях са нови.

Цветни килими, преградени с красиви арки и стени от типичния за района балчишки камък, в комбинация с внушителни кактусови  пространства – погледът се чуди къде да се спре най-напред.

Луковиците се купуват от най-големите майстори в отглеждането на лалета – нидерландците. Селектирани са по научни методи. Избират се по каталог, който се издава ежегодно, разказва ландшафтният архитект на парка Мариана Димитрова.

“Подбираме внимателно сортове и цветове – ранни, средни и късноцъфтящи,

за да осигурим максимално време за цъфтеж. След това изработваме проект как да бъдат подредени в лехите”, допълва арх. Димитрова.

Трябва да има представители на всички 15 класа лалета. Най-многобройни са от клас “Триумф” – той е най-устойчив на болести и цъфти най-дълго. Избуяли в омайни цветове са папагалови лалета (защото пъпката прилича на клюн, а разцъфналите венчелистчета – на папагал), божуровидни и ресничести, кичести, яйцевидни. Цветовете преливат в хармония, достойна за музикално произведение. Божуровидни и едновременно ресничести са любими на автора на божествената градина арх. Димитрова. Те изглеждат нереални, цветовете им са огромни и същевременно крехки.

Самата чашка тежи и е уязвима от дъжд и вятър.

Луковицата цъфти веднъж, от нея излизат малки луковички, които продължават да се развиват и могат да се садят наново още 2-3 години – трябва да се наблюдава дали ще стигне до нужния за цъфтеж размер.

Удоволствието е скъпо, само за новите грудки от 47 сорта цената доближава 10 000 евро, трудът – ежедневен.

Тази година посетителите са по-малко от миналата, но пък през почивните дни 5000 души са дошли да се полюбуват на тази вълшебна красота. Българи и от най-далечните точки на страната се стичат специално за лалетата.