Всички знаят за враждата между Сталин и Троцки, довела до пълното отпадане и ликвидиране на втория. Обаче дали всички знаят по какво се различават техните идеологии, по какво се различават сталинизмът и троцкизмът? U-DIGEST се опита да систематизира.
След Октомврийската революция през 1917 г. в рамките на болшевишката партия се очертават две основни идеологически линии, които впоследствие ще се превърнат в антагонистични течения: сталинизмът и троцкизмът. Тяхното противопоставяне не е просто вътрешен партиен спор, а борба за бъдещето на световния социализъм, със стратегически, политически, икономически и морални измерения.
В основата на разликата стои въпросът за революционната стратегия. Докато Сталин формулира концепцията за „социализъм в една страна“ – според която СССР може сам да изгради социалистическо общество независимо от съдбата на революциите другаде – Троцки развива теорията за перманентната революция, според която успехът на социализма зависи от неговото разпространение в световен мащаб. За него изолацията на революцията е временна и опасна, а СССР може да оцелее само ако се превърне в плацдарм за глобално въстание на пролетариата.
По отношение на структурата на властта, Сталин налага крайна централизация и личен контрол върху партията и държавата. Култът към личността се превръща в централен елемент на сталинисткия режим, който използва апарата на насилието, масовите чистки и лагерната система за укрепване на властта. Троцки, от своя страна, макар и не чужд на идеята за революционна диктатура, остро критикува бюрократизацията на съветската система, настоява за възстановяване на вътрешнопартийната демокрация и разглежда нововъзникналата номенклатура като заплаха за работническата власт.
Разликите проличават и в икономическата политика. Сталин залага на ускорена индустриализация и насилствена колективизация на селското стопанство, съпроводена с репресии срещу селячеството. Троцки, макар да подкрепя индустриализацията, е против ексцесите и темповете на насилието, настоявайки за планирано развитие при запазване на социалния баланс.
Международната роля на СССР също разделя двамата. Сталин превръща Коминтерна в инструмент на външната политика на Съветския съюз, често в ущърб на реалните революционни движения. Троцки настоява за пълна независимост на комунистическите партии по света и за отказ от съюзи с буржоазни сили. За него компромисът с капитализма е предателство към революцията.
Различията им обхващат и отношението към религията. И двамата са яростни атеисти, но подходите им се разминават. Сталин разглежда религията като инструмент за подчинение, който трябва да бъде унищожен с държавна сила, като създава цяла антирелигиозна кампания, включително физическо унищожение на духовенството. Троцки също отрича религията като „опиум за народа“, но критикува открито сталинската бруталност, предпочитайки идеологическа борба и просвета пред физическа репресия.
Разривът между двамата не остава на ниво идеи. След смъртта на Ленин Троцки е изолиран, по-късно изгонен от страната, а през 1940 г. – убит в Мексико по нареждане на Сталин. Така сталинизмът печели историческата схватка, но с цената на погазване на първоначалните идеали на революцията, превръщайки се в режим на централизирана държавна мощ, терор и контрол.
И до днес противопоставянето между сталинизма и троцкизма разделя левицата: едните виждат в сталинизма нужното държавно ядро на антикапиталистическата борба, другите – изменник на самата идея за еманципация.
