Четенето на скорошни страшни заглавия може да накара някои хора да се притесняват, че щурмоваците с ботуши отново са на марш в европейските столици.
Бяхме предупредени от медиите на статуквото, че \\\”победата на полската крайна десница е гръмотевица над Европа\\\” (Le Monde); информиран за това как \\\”защитникът на крайната десница взривява холандското правителство\\\” (The Economist); каза, че германската политика сега е ожесточена битка \\\”между крайнодясната АзГ и почти всички останали\\\” (Euractiv); като получи здравно предупреждение, че британската демокрация е застрашена от \\\”популистки крайнодесен вирус\\\” (Politico). И много други по подобен начин.
Няма да го разберете от използвания език, но това, което тези истории всъщност описват, е демокрацията в действие. По различни начини, в различните страни, всички те са за десни политически лидери, които отстояват това, което виждат като интереси и очаквания на демосите, хората, които ги избират. И спечелване на подкрепата на масите избиратели, като се придържаме към техните принципи.
Европейският естаблишмънт се отдръпва от ужас от подобни демократични прояви. Тя се опитва да заклейми надигащите се популистки партии като \\\”крайнодесни\\\”, \\\”крайно десни\\\” или \\\”крайно десни\\\”, за да ги делегитимира и да ги изключи от нормалния демократичен дебат.
Посланието е, че тези партита са опасен \\\”вирус\\\”, който трябва да бъде поставен под карантина и унищожен. И по подразбиране, че би било най-безопасно, ако милионите, които гласуват за тях, бъдат игнорирани, цензурирани и потенциално затворени от политическите елити.
\\\”Думата фашизъм сега няма никакво значение, освен доколкото означава \\\”нещо нежелателно\\\”. Така пише Джордж Оруел, британският автор на антиутопичния роман \\\”1984\\\”, в брилянтното си есе от 1946 г. \\\”Политиката и английският език\\\”. Оруел разкри начина, по който преди почти 80 години сталинистите и останалата част от левицата вече са превърнали \\\”фашисти!\\\” във всеобхватна обида, за да заглушат всеки, който не е съгласен с тях.
Днес актуализирана версия от 2025 г. на критиката на Оруел към политическия език може да отбележи, че \\\”\\\”крайната десница\\\” вече няма никакво значение, освен \\\”всичко и всички, които мразим, страхуваме и мразим\\\”.
За европейските политически и медийни елити и техните съюзници отляво етикетът \\\”крайна десница\\\” сега се използва като универсална политическа обида, използвана за очерняне на всеки, който се осмели да постави под въпрос светогледа на Брюксел. По-специално, \\\”крайната десница\\\” се използва, за да се опита да демонизира и изолира националните популистки движения – и най-важното, да очерни масата от обикновени избиратели.
Тези от нас, които подкрепят популисткия бунт в цяла Европа, никога не трябва да се защитават или да се извиняват в отговор на клеветническата кампания на върхушката. Истината е, че мненията и политиките, опетнени като \\\”крайно десни\\\”, се споделят от милиони хора в цяла Европа. Всъщност доскоро много от тях се смятаха за здрав разум, а не за екстремизъм.
Трябва само да погледнем вида идеи, които са заклеймени като \\\”крайно десни\\\”, за да видим на коя страна сме в тези дебати. В последно време ни инструктираха, например, че е \\\”крайно дясно\\\” да настояваме, че жената не може да има пенис, или че на биологичен мъж не трябва да се позволява да бие жени на боксов ринг, или родителите да се оплакват, че децата им са изложени на порнографски драг актове.
Размахващи пръсти ни се казваха, че е \\\”крайно дясно\\\” да демонстрирате омразата си към омразителите на евреите от Хамас и да протестирате срещу ислямисткия тероризъм по улиците на Лондон или Амстердам. Рискувате също така да бъдете наречени \\\”крайно десни\\\”, ако сте показали подкрепа за европейските земеделски стопани, борещи се срещу унищожаващата селското стопанство и промишлеността лудост на догмата на ЕС за нулеви нетни емисии.
И, разбира се, винаги е \\\”крайно дясно\\\” да се изразява загриженост за опустошителното въздействие на неконтролираната масова миграция върху европейските общества и култура. Или по-лошо, това е \\\”крайнодясна кучешка свирка\\\” да се настоява да се разкрие как скандалът с мюсюлмански банди за изнасилване, тероризиращи бели момичета от работническата класа в британските градове, е прикрит от Лейбъристката партия и полицията.
Очевидно е не само \\\”крайно дясно\\\”, но и често незаконно да използвате свободата си на словото, за да изразите подкрепа за някоя от тези или много други \\\”крайни\\\” каузи. Докато \\\”крайнодесните\\\” партии могат да бъдат (временно) изключени от властта зад политически санитарен кордон, предполагаемите \\\”крайнодесни\\\” плакати в социалните медии могат да се окажат зад решетките на затвора.
Гледайки все по-дългия списък с въпроси и мнения, които сега са наречени \\\”крайно десни\\\”, изглежда безопасно да се направи едно заключение. Ако днес се опитат да ви очернят като \\\”крайно десни\\\”, това е сигурен знак, че трябва да правите нещо правилно.
Сега не е време за защита в отговор на тези официални обиди. Вместо това трябва да изясним, че заставаме на страната на всички онези, чиито популярни каузи са очерняни от елитите, независимо какви обиди на детската площадка избират да ни хвърлят.
Става дума за нещо повече от думи. \\\”Крайнодясната\\\” клевета се използва от властите, за да оправдаят широкообхватни атаки срещу демокрацията: от отмяна на избори в Румъния, защото националистическият кандидат печели, до забрана на национално-консервативния кандидат, който беше фаворит за спечелване на френския президентски пост, и потенциална забрана на цяла национална популистка партия, която се изкачи на върха на социологическите проучвания в Германия.
Тези явно автократични прояви показват слабостта, а не силата на паникьосаните антипопулистки елити. Трябва да застанем твърдо в защита на демокрацията срещу всички тях.
Както винаги, нашата голяма надежда са демонстрациите. Последните избори за пореден път показват, че хората не обичат да им се нарежда за кого да гласуват от неизбраната Европейска комисия или съдилищата. Те не вярват на лъжите, обидите и клеветите на Брюксел за \\\”крайнодесния\\\” екстремизъм. А непобеденият популистки бунт в цяла Европа потвърждава, че мнозина сега знаят, че правото е на наша страна.
